Моите сапуни ме водят на много места! Този път на остров – Св. Анастасия, Бургаски залив!
Защо слагам удивителна? Беше страхотно, невероятно изживяване като започнем с плаването до там, преминем през хубавото посрещане и уникалната природа българска и завършим с прекрасните хора, с които се запознах по време на 3-дневния ми престой.
Ще започна отначало.
В деня на събитието се събрахме на уреченото място, а именно пристанище Бургас. Бяхме всички участници и екипажът, който трябваше да ни закара на острова. В началото се притеснявах, не знаех дали да се страхувам от плаване с корабче, не знаех дали ще има вълни, както бях гледала едно време в пиратските филми… Реших, че ще се страхувам. След катастрофа с мотор преди 20 години, след катастрофа с автомобил, след тежка турболенция в самолет… реших, че трябва да ме е страх. И така – влязох в кабината за пътници и корабът отплава.
Стисках една седалка, сякаш се страхувах да не падне. Нямаше клатушкане, почти никакво. Нямаше нищо страшно. Двигателят работеше равномерно. Ослушвах се, оглеждах тайничко останалите… никой не беше уплашен, никой не беше дори притеснен. Е, казах си, няма да се страхувам! А и какъв пример щях да дам на детето?
Реших “без страх!” и тогава нещо се “превъртя” във възприятията ми. Попитах детето иска ли да излезем на горната палуба. Излязохме.
Палуба като палуба – туристическо корабче, седалки, парапети. Всичко точно.
И тогава видях изгряващото над морето слънце! Гледката беше невероятна – морето беше гладко, въздухът беше кристален, прорязван само от време на време от крясъците на гларуси. Малки вълнички се образуваха от двете страни на кораба, усещаше се съвсем леко поклащане и нашият остров се “приближаваше” наистина бързо.
Тогава все още не знаех, че корабчето “Св. Анастасия” е двукорпусен катамаран, при който вълните трябва да са наистина големи, за да се усещат.
Корабчето акостира на бряг, изпълнен само с миди и рапани. Нямаше никакъв пясък. Но пък има няколко пейки и 3-4 дървени шезлонга, приятно боядисани в бяло.
Остров Света Анастасия е наистина малък остров, може да се обиколи целия за не повече от 15 минути. Въпреки това той е наситен много неща, които могат да се видят.
Цветовете на кактуса “жаба” са само една миниатюрна част. Острова си има “пчелна пита” – огромни каменни плочи, приличащи на пчелна пита, има и “кораб” който може да се види от специалната тераса, но има и съвсем обикновени неща, присъщи за повечето добри острови – църква, музей, ресторант, сувенирен магазин, чайна-билкарница, плаж само с миди. А вече и чисто нов бетонен кей, в който ще могат да акостират повече от един кораб едновременно.
А, да! Замалко да забравя – има си и ресторант и храната е наистина вкусна.
А защо е огромния знак с обърнатата котва, който ще ви направи впечатление, когато доближите острова? Не, не е някаква прищявка или мода. Знакът означава, че на това място нямате право да спускате котва, ако управлявате плавателен съд. Не че не можете да акостирате, просто пускането на котва е забранено, тъй като там, в дълбочините около сушата, минават кабели, тръби и други съоръжения. Ако пуснете котва, има опасност да повредите нещо и да оставите острова най-малкото без ток.
Интересно, нали?
Пожелавам ви да го посетите и да, щях да забравя и това! На острова има хотелска част, която можете да ползвате. Стаите са изцяло в островен стил – дървени, чисти и с уникален изгрев.
