Еххх, дай боже да се събираме… че много опосталя нашата мила Родина. Преди години за първи път създадох свещта “Събуди се, Българино!” Започнах да ги правя преди няколко години, малко след като се прибрахме от чужбина и се видяхме… сами! Нямаше хора, всичко по чужбина… и някак мъчно ми стана, че вода газим, жадни ходим! …
Къде сте? – попита учудено тя, а лицето й изразяваше хем тоя страх от неизвестен отговор, хем онова любопитство, присъщо на котките… Искаше да знае, но и някак не искаше… плашеше се от отговора, сякаш усещаше, че свободата е оная огромна отговорност, която трябва да поемеш за себе си и всичко около теб… Сякаш нямаше …
Размисли по видело – това е кратък момент, който изполува в мислите ми, докато четях нещо подобно и внезапно си спомних за моите прекрасни баби и дядовци, които си отидоха толкова рано. Според мен…, но не и според законите на вселената. Според законите на вселената всичко се случва точно навреме… Така че този текст горе …
Писмо до Мила, до мен, когато ще съм твърде стара, за да помня (може би) и до всички, които преживяват. Здравей, Мила! Отдавна не съм ти писала и сега искам да се реванширам. Случиха ми се толкова много неща, повече от половината от тях – чудеса! Знаеш, че животът ми е необикновен, явно много имам …
