фестивал Русе Арт Проджект
Понеже ме питате “къде си, защо не отговаряш? Няма те 2-3 дни, активност 0… какво става??”
Е, какво? Бях на фестивал! Бутиков, стилен, дизайнерски и изискан. Топ! Както казва Доби <3
Два дни, изпълнени с емоции като за 200! Само че зад тези два (освен всичко друго – и изтощителни) два дни, простете за откровеността, се крият години работа!
Как така години? Може би биха си помислили някои от вас…
Години, защото опита, представянето, продуктите, дори самото име на марката се градят с години труд… и да – никога не споделям снимки от тези моменти, но подготовката за един фестивал е в продължение на седмици. Подготвяш си продуктите – изработваш ги месеци предварително, опаковаш, подреждаш в кашони, зареждаш с етикетчета, флаери, опаковки, торбички, ако е необходимо – проверяваш мобилните маси и рафтчета… и после товариш всичко в колата. И то така, че да има място за всичко.
В моя случай – товарих 2 пъти, понеже не съобразих кое къде да подредя, за да събера всичко. И така, едни 30-40 килограма сапун плюс всички мехлемчета, скрабове, бурканчета с репелент и всичко останало се наложи два пъти да ги пренареждам. (Ето така поддържам форма, макар е не перфектна 😀 )
Пътуването…
Мислех, че ще тръгна на предния ден – по обяд ако тръгна, около 3 следобед ще сме в Русе… ще си починем на кафенце у сестра ми, децата ще се забавляват…
Ха-ха-ха-ха, поредната доза смях – тръгнахме в 19 часа. Разбира се след двойното товарене-разтоварване-товарене 🙂
Пристигнахме уморени в 22… пихме по чаша бира, говорихме, споделяхме, децата играеха… и стана почти 01 часа през нощта!
В деня на събитието станахме рано, пристигнахме в зоната на фестивала около 8,40 сутринта. И ония прословути 40 кила сапун се погрижиха за сутрешната ми фит-зарядка 😄
Първите посетители объркали началният час и вместо в 10 дойдоха в 9 и 30. И така: рязко след разтоварването, още докато подреждахме, видяхме усмихнатите им лица.
Наоколо миришеше на кафенце, но най-приятно беше посрещането на нашите домакини от Ruse Art Project – кой пътувал, кой спал накриво, кой объркал пътя (на мен ми се случиха и трите!) … на масата ни чакаше по една бутилка с минерална вода. Колко мило! И колко навреме!
Благодарих мислено, защото все още не знаех кой къде е, кой кой е и изобщо на кой да благодаря. И да, организаторите бяха с тениски с лого… но аз и това не видях – резултата от гореизброените 3 неща…
В крайна сметка подредих, посрещнах първите си гости и след малко ми остана свободно време да се огледам наоколо. Видях къде са кафето, тоалетната и входовете за посетители. Накрая се запътих към моята шатра отново и що да видя – някой беше оставил и пакет с топла пита до нещата ми. Топла домашна закуска!
Огледах се – такива пакети имаше при всички! Отново мислено благодарих на организаторите – няма нещо по-ценно от това да напоиш и нахраниш гладен, идващ от път, товарил и разтоварвал (и объркал пътя) човек!
И след това… представете си, че една четвърт от града е решил да дойде! На фестивал. И то прекрасен фестивал. И всеки от тези хора е решил да доведе приятел или близък. И всички питат, и искат да знаят, и искат да се запознаем и са вдъхновени точно толкова, колкото и аз – и си говорим, обменяме знания и опит, децата пък са във възторг от личните си постижения в сапунотворчеството! Беше прекрасно! Толкова вълнуващо, че не разбрах кога стана следобед, а после и вечер. В един момент просто усетих, че съм страшно уморена.
Набързо оправихме, закрихме първият ден на събитието и се прибрахме за почивка.
Ден втори…
Трябваше да сме на мястото в 8,30.
Е, аз успях и всичко беше супер… отново организаторите “по майчински” се бяха погрижили да ни напоят и нахранят и този път им благодарих на живо. А не бяхме малко хора… кога успяхте, момичета? Вълшебни сте!
Вторият ден вече беше по-спокоен, музиката на саксофониста ни съпътстваше през цялото време, а ние някакси успявахме да се заместваме от време на време, така че през целият ден можеше да се видят групи от творци, обменящи знания, опит, вдъхновени… всеки пречупвайки ги и нагаждайки ги към своето творчество.
Хапнахме вкусотиите от ХабиТати, аз дори специално си купих чашка от Granchart, защото просто обичам порцелана и керамиката.
Правихме си снимки за спомен, които ще пусна скоро и тук, качихме се дори и на кулата на Сексагинта Приста, където се проведе фестивала.
Впечатления?
Изпипан до край в детайли и изключително добре организиран фестивал. Малък, много разнообразен, мноооого стилен, много приятелски и уютен фестивал! Момичетата от Русе Арт Проджект успяха да обърнат на 180 градуса представата ми за Русе и хората му.
Посетете базара задължително! Следващо издание – 10-11.09.22 г.
През месец май там бяхме:
https://www.facebook.com/NaturelotVenetaRusinova/
https://www.facebook.com/grancharthandmade/
https://www.facebook.com/habitatsbakery/
https://www.facebook.com/profile.php?id=100044487820241
https://www.facebook.com/ivascreations.bg
https://www.facebook.com/barbalenaincolours
https://www.facebook.com/Notebooks.Ani.Stef/
https://www.facebook.com/theragdollhandmadebg
https://www.facebook.com/gargorockjewelry
https://www.facebook.com/dirdilyana/
https://www.facebook.com/BizutaOtManista
https://www.facebook.com/HandmadeFactorybyJu
https://www.facebook.com/NIA-design-201108678120/
https://www.facebook.com/sysart.eu
https://www.facebook.com/roffpets
а вероятно и съм пропуснала някой… но това успях да запазя като инфо 🙂